Идеите на Лесиг и Creative Commons

Днешната тема е отново в областта на медиите и интернет пространството и по-точно към една определена личност и и идеите й- Лари Лесиг и иновацията му - Creative Commons както и вечният проблем за промяна на закона относно авторското право. 
Изключително дискутирана проблематика е, защото през последните години интернет е част от нашето ежедневие. За някои дори е цялото ежедневие, тъй като с това е свързана тяхната работа. Но дори и когато не сме на работа, ние разтоварваме вкъщи пред компютъра с някой филм, онлайн книга, статия, музика. Многа малко хора вероятно се замислят как достига тази вълна от информация до нас. Е, в днешно време интернет ни предоставя щирок кръг от информация и губим представа за произхода й (авторското право). Това не е само проблем на авторите, издателите, а и на нас- потребителите, които в бъдеще бихме желали да контролираме развитието на нашит деца и да ''създаваме култура''.
Това именно е и темата на дискусия на Лесиг. Но нека сега кажа нещо повече за него. Лесиг е професор по право в Станфордския университет, известен с новаторските си идеи относно дигиталните технологии и със създаването на Creative Commons.  Tyk може да научите малко повече за него.
 А какво е това Creative Commons (CC)?
Криейтив Комънс (Creative Commons, CC, в превод буквално "Съзидателно Споделяне")   представляват комплект от типови договори за използване на авторски произведения. Договорите са създадени през 2001 г. от професор Лорънс Лесиг от Университета Станфорд в САЩ като реакция срещу разрастването на обхвата на авторското право. Подобно на лицензионните споразумения, с които се предоставят права за използване на компютърни програми, всеки автор или друг собственик на права върху произведение на изкуството или науката, може с оповестяването на своето произведение да укаже, че дава на публиката по-широки права за ползване на произведението от тези, които им предоставя авторското право. Наред с това, когато произведенията се публикуват в Интернет, кодът на типовите договори за СС, прикрепени към произведението, позволява на много търсачки да ги разпознават. Така достъпът до тези произведения е улеснен.
Ако в основата на повечето закони за авторското право стои постановката „всички права са запазени“, то особено за договорите Криейтив Комънс е, че „някои права са запазени“. Така например, всички разновидности на договорите КК дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват, представят публично или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели. Някои от разновидностите на договорите позволяват включително и свободно комерсиално използване.
Първоначално, договорите се създават според правната система на САЩ и по тази причина не винаги са приложими в други юрисдикции. Предвид тези ограничения стартира проект за превод и адаптиране на договорите към различни правни системи. Договорите Криейтив Комънс вече са преведени на български и адаптирани към нашето законодателство. Криейтив Комънс България препоръчва на българските автори използването на българската версия на договорите, тъй като тази версия е съобразена със задължителните норми на българското право, позволява на автора да разбере в най-голяма степен от кои точно права предоставя на публиката, когато избира да ползва договорите и изрично определя съдилищата на Република България за компетентни при разрешаването на спорове, свързани с използване на произведението.

Понастоящем има възможност за избор между шест договора на Криейтив Комънс:

CC-BY
CC-BY-ND
CC-BY-NC-ND
CC-BY-NC
CC-BY-NC-SA
CC-BY-SA

където символите BY, NC, ND, SA означават както следва:

• BY („признание“, от английската дума by, „от“) — необходимо е авторът да се укаже по обичайния начин и на обичайното за носителя място
• NC („некомерсиално“, от no commercial) — не се разрешава употребата за комерсиални цели
• ND („без производни произведения“, от no derivatives) — не се разрешават промени
• SA („сподели споделеното“, от share alike) — всяка променена версия може да се разпространява само съгласно условията на същия договор на Криейтив Комънс

Например Уикипедия разрешава използването на два от договорите на Криейтив Комънс: CC-BY и CC-BY-SA.
 Както засяга и Лесиг проблемът е, че повечето хора са ''само четящи'', а не от типа култура ''чета-пиша''. Това трябва да бъде променено, защото не може да сме само консуматори, трябва да сме и творци, тъй като както казва Лесиг: ''...гласните струни на милиони са изгубени.''
Според мен Лесиг предлага много добри идеи, които са напълно осъществими, но е нужно всички да се обединят. Най-много ми допада реформата за бизнеса, който трябва да застане зад принците на типа култура ''чета-пиша'', така че както казва той:'' екологията на свободното съдържание или по-свободното съдържание да може да се развива на неутрална платформа, на която и двете съществуват едновременно, така че по-свободното да може да конкурира по-малко свободното и възможността за развитие на креативността в тази конкуренция да научи едната на това, което знае другата.''
Очаквам наистина тези промени да бъдат приети и най-вече да бъдат осъществени и така повече да не ми се налага да бъда нечестен потребител. 

Казусът ''Читанка''

 Много коментиран е напоследък казусът ''Читанка'' и реакциите около него. Както всеки медиен скандал и по тази дискусия има две страни- тези, които защитават създателите на сайта ( http://chitanka.info/) и тези, които са против съществуването му. Социалните мрежи, сайтовете, въобще интернет пространството се раздели на два лагера-за и против продължаване дейността на сайта.
 Но къде е проблемът?
 На този сайт се качват книги, които са общодостъпни и безплатни (не е нужна регистрация или абонамент срещу sms или обаждане например както е в сайта pomagalo.com).
ГДБОП (Дирекцията за борба с организираната престъпност) установи, че този сайт е незаконен въз основа на Закона за авторско право и сродните му права (http://lex.bg/laws/ldoc/2133094401).
 В периода от 21 юни до 2 юли 2010г. Читанка престана да функционира.
 Моята задача е да представя максимално ясно мнението и аргументите ми по този казус.
 Считам, че читанка трябва да продължи работата си, поради най-простата причина, че в последно време все повече млади хора са неграмотни и не проявяват интерес към книгите, въобще към литературата. Читанка точно това се опитва да предотврати или поне е средство за намаляване броя на незаинтересованите. Тя спомага за обогатяването на всеки интелигентен човек.
 От друга страна чл. 24 т.9 от Закона защитава напълно правото на Читанка да съществува и за напред, защото там гласи, че „9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;”
 Сайтът не е с търговска цел, а с информативна. Даже няма реклами както в други интернет сайтове.
 В защита на тезата ми ще приложа един сайт (http://www.versus.bg/?ff=130), с който искам да докажа, че има и други хора, които са на моето мнение .
 С риск да се повторя още едно предимство на сайта е, че е с образователна цел и широк кръг от населението на България има безплатен достъп до литература. Особено за днешните ученици и студенти, които предпочитат електронния формат за четене на книги.Аз също съм от тази група студенти и сайтът ми е помагал много.
 Но и хора извън България използват удобството на електронната библиотека, за да препрочитат българска литература.
 Освен българска литература сайтът предлага и много произведения, които са преведени на български език.
 Чл. 9. Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение. Това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод или своя преработка на същото произведение.”
 Ясно се вижда, че авторските права принадлежат на преводачите, които в случая с Читанка работят доброволно. Те са носители на права и могат да качват произведенията си, където си поискат.
 Поздравявам екипа на Читанка за съвършената им работа и се надявам искрено да продължи съществуването на сайта, защото е полезен на много хора във и извън България. Дано имат и други успешни проекти в бъдеще.

Измислица или Реални факти ни предлага Уикипедия?

• Jimmy Wales on the birth of Wikipedia | Video on TED.com

Ще започна моята презентация като разясня какво представлява TED. Това е съкратено от Technology Entertainment and Design. Организира се всяка година от американската фондация Sapling, а мотото на конференцията е: ''Идеи, които си струва да се разпространяват''. Лекторите могат да бъдат както световни известни личности, така и не толкова популярни хора, които имат какво да споделят с нас.

Един пример за човек, който има какво да ни разкажи е Джими Уейлс. Неговата основна цел е да ни обясни как е създадена Уикипедия, как работи всъщност, основната цел на тази интернет страница, бъдещите проекти и не на последно място вечният въпрос: Всички статии ли са достоверни или някои са измислица?

Когато не съм запозната с дадено събитие или личност използвам Уикипедия, защото от там мога да науча всичко. Именно и затова избрах да коментирам този клип, защото ми беше изключително интересно да науча някои неща, така да се каже, от кухнята. Но основно ми грабна вниманието това да разбера, дали информацията, която е публикувана там е достоверна. На този въпрос Джими Уейлс ни казва, че отговорът е в Google. Щом дадена информация, факт или друго не съществува там-значи въобще не съществува.

Привлече ми вниманието и бъдещият им проект за Уики-книгите, което е опит да се създадат учебници на всички езици и да бъдат разпространявани в мрежата безплатно. Това според мен ще бъде следващата иновация в образованието, която може би ще помогне на много хора, които нямат финансова възможност да се образоват.

Но всъщност данните сочат едно- Уикипедия е най-популярната интернет страница дори след тази на Ню Йорк Таймс и влиза в Топ 50 на интернет страниците.

                                             Благодаря Ви за вниманието!