Изключително дискутирана проблематика е, защото през последните години интернет е част от нашето ежедневие. За някои дори е цялото ежедневие, тъй като с това е свързана тяхната работа. Но дори и когато не сме на работа, ние разтоварваме вкъщи пред компютъра с някой филм, онлайн книга, статия, музика. Многа малко хора вероятно се замислят как достига тази вълна от информация до нас. Е, в днешно време интернет ни предоставя щирок кръг от информация и губим представа за произхода й (авторското право). Това не е само проблем на авторите, издателите, а и на нас- потребителите, които в бъдеще бихме желали да контролираме развитието на нашит деца и да ''създаваме култура''.
Това именно е и темата на дискусия на Лесиг. Но нека сега кажа нещо повече за него. Лесиг е професор по право в Станфордския университет, известен с новаторските си идеи относно дигиталните технологии и със създаването на Creative Commons. Tyk може да научите малко повече за него.
А какво е това Creative Commons (CC)?
Криейтив Комънс (Creative Commons, CC, в превод буквално "Съзидателно Споделяне") представляват комплект от типови договори за използване на авторски произведения. Договорите са създадени през 2001 г. от професор Лорънс Лесиг от Университета Станфорд в САЩ като реакция срещу разрастването на обхвата на авторското право. Подобно на лицензионните споразумения, с които се предоставят права за използване на компютърни програми, всеки автор или друг собственик на права върху произведение на изкуството или науката, може с оповестяването на своето произведение да укаже, че дава на публиката по-широки права за ползване на произведението от тези, които им предоставя авторското право. Наред с това, когато произведенията се публикуват в Интернет, кодът на типовите договори за СС, прикрепени към произведението, позволява на много търсачки да ги разпознават. Така достъпът до тези произведения е улеснен.
Ако в основата на повечето закони за авторското право стои постановката „всички права са запазени“, то особено за договорите Криейтив Комънс е, че „някои права са запазени“. Така например, всички разновидности на договорите КК дават възможност на потребителите свободно да копират, разпространяват, представят публично или да използват по друг начин произведението с некомерсиални цели. Някои от разновидностите на договорите позволяват включително и свободно комерсиално използване.
Първоначално, договорите се създават според правната система на САЩ и по тази причина не винаги са приложими в други юрисдикции. Предвид тези ограничения стартира проект за превод и адаптиране на договорите към различни правни системи. Договорите Криейтив Комънс вече са преведени на български и адаптирани към нашето законодателство. Криейтив Комънс България препоръчва на българските автори използването на българската версия на договорите, тъй като тази версия е съобразена със задължителните норми на българското право, позволява на автора да разбере в най-голяма степен от кои точно права предоставя на публиката, когато избира да ползва договорите и изрично определя съдилищата на Република България за компетентни при разрешаването на спорове, свързани с използване на произведението.
Понастоящем има възможност за избор между шест договора на Криейтив Комънс:
| CC-BY |  | |||
| CC-BY-ND | |  | ||
| CC-BY-NC-ND | |  | | |
| CC-BY-NC | | | ||
| CC-BY-NC-SA | | |  | |
| CC-BY-SA | | |
BY („признание“, от английската дума by, „от“) — необходимо е авторът да се укаже по обичайния начин и на обичайното за носителя място
NC („некомерсиално“, от no commercial) — не се разрешава употребата за комерсиални цели
ND („без производни произведения“, от no derivatives) — не се разрешават промени
SA („сподели споделеното“, от share alike) — всяка променена версия може да се разпространява само съгласно условията на същия договор на Криейтив Комънс
Както засяга и Лесиг проблемът е, че повечето хора са ''само четящи'', а не от типа култура ''чета-пиша''. Това трябва да бъде променено, защото не може да сме само консуматори, трябва да сме и творци, тъй като както казва Лесиг: ''...гласните струни на милиони са изгубени.''
Според мен Лесиг предлага много добри идеи, които са напълно осъществими, но е нужно всички да се обединят. Най-много ми допада реформата за бизнеса, който трябва да застане зад принците на типа култура ''чета-пиша'', така че както казва той:'' екологията на свободното съдържание или по-свободното съдържание да може да се развива на неутрална платформа, на която и двете съществуват едновременно, така че по-свободното да може да конкурира по-малко свободното и възможността за развитие на креативността в тази конкуренция да научи едната на това, което знае другата.''
Очаквам наистина тези промени да бъдат приети и най-вече да бъдат осъществени и така повече да не ми се налага да бъда нечестен потребител.
